През 1924 г. в махалите „Нивата“, „Трошево“, „ Дамяново“ и „Максуда“около училище „Св. Иван Рилски“ учителят Иван Вълчанов организира културно-просветна формация – Читалище „Просвета“. Читалището започва своята дейност без собствена сграда, в новото тогава квартално училище. Новосформираната културна институция намира своята законова уредба през 1927 г., когато излиза 1-вият Закон за читалищата. Читалище „Просвета“ става член на Читалищния съюз в България през 1937 г.

Като рождена дата на читалището се смята 1 януари 1933 г. До този момент читалището е функционирало по-скоро формално основно поради липса на собствено помещение и средства за дейности. От 1 януари 1933 г. датира и първият официален протокол, законово регламентиращ управлението и дейността на читалище „ Просвета“ . На това първо учредително събрание е избран и Управителен съвет, чийто пръв председател е Тодор Радев. За заместник-председател е избран Димитър Карнобатлиев, секретар е Димо Тодоров, а касиер – Генчо Бонев. Контролната комисия е съставена от трима члена – Георги Христов, Никола Андонов и Стоян Стоянов. Във втория протокол от 4 януари 1933 г е взето и първото читалищно решение за отпускане средства за закупуване на обувки, топки и др. за спортната група, защото голяма част от членовете на читалището са спортисти.

Още в първите дни на своето учредяване читалище „Просвета“ започва да развива богата дейност. Първата пиеса, която беше поставена на читалищната сцена, е „Хъшове“ на Иван Вазов. Представленията по това време се провеждаха в коридора на училище „Иван Рилски“. Сцена и пейки за сядане бяха направени с дружните усилия на местните жители и членове на читалището. Импровизираният салон  е имал 80-100 места, но не веднъж те не са достигали за множеството, посещаващо представленията.

Провеждани са били редица просветни инициативи като вечеринки, сказки, беседи по различни научни и други въпроси, срещи в читалището. По това време читалищата е трябвало да се издържат сами. Приходите от членски внос са били нищожни, но за сметка на това прилични средства читалището е имало от музикално- литературните вечеринки. Читалищната библиотека е притежавала 126 книги. Читалнята е работела всеки ден от 14.00-до 23.00 ч и се е посещавала ежедневно от поне 30 човека. С времето стаята, в която се е помещавало читалището, става тясна. Наета е втора стая, а по-късно и сграда, , която след малък ремонт и преустройство беше използвана за нуждите на читалището.

Активната дейност на читалище „Просвета“ продължава до 1941 г, когато Втората световна война е била в разгара си . След 1944 г. то отново отваря врати. Въпросът за нова читалищна сграда бива поставен пред местната управа. На 11 май 1955 г. е свикано общоквартално събрание с дневен ред построяване на читалищен дом. Предложението на Димо Тодоров за построяване на нова сграда с доброволно събрани средства,  беше прието единодушно. Месец по-късно, на 29.06.1955 г. беше взето решение читалищният дом да бъде построен на пл. „Отечество“. Започването на строежа бе определено за пролетта на 1956 г.

На 28 септември 1958 г.тържествено беше открита новопостроената читалищна сграда. Средствата за нея бяха изцяло събирани от местното население и доброволен труд на местните хора. Още първата година към читалището бяха организирани детска музикална школа, естрадно-сатиричен състав, танцова трупа, театрален състав. Открити бяха курсове по чужди езици. Библиотечният фонд нарасна на 3165 тома книги и 1003 читатели. Съвместно с учениците от местните училища бяха провеждани много кинолектории за онагледяване на уроците им. В детската музикална школа са записани 41 деца, които са изучавали акордеон, пиано, цигулка. Курсовете по чужди езици са завършили 144 деца, обучаващи се в немски, френски и руски езици. 26 са били и курсистките в курса по шев и кройка за домакините.

Голям е бил и броят на самодейците в читалището – 104, участвали в естрадно-сатиричния състав, в танцовия състав, кукления театър и битовият оркестър.

Важно събитие за читалище „Просвета“ е смяната на името му. Читалището от тогава до днес носи името „Искра“.

През зимата на 1986 г започва да се руши сградата на читалището вследствие на течове от покрива. След многобройни и системни взломни влизания бяха унищожени много технически средства, инструменти, реквизити, костюми. Това неминуемо се отразява на читалищната дейност. Част от учебно – възпитателните форми като езикови школи, естрадно-сатиричният състав, куклено- театралната формация бяха ликвидирани.

Днес читалищната дейност е възстановена и разширена благодарение на инициативата на читалищното ръководство в лицето на Председателката Нина Кърджиева и Председателя на Проверителната комисия Искра Иванова. Читалище „Искра – 1924“ разполага с основна сграда и репетиционна сграда, в която работят много школи и състави. Образователната дейност на читалището включва Школа по музика и пиано, Школа по солфеж, елементарна теория, хармония, полифония и история на музиката, Школа по изобразително изкуство Цветна приказка, Езикова школа по български език и литература за учащи. Работата на Клуб „Огнище“ и Клуб „Трета възраст“  е насочена към запазване и съхраняване на българските традиции. Литературният клуб „Искра“ популяризира сред местната общност богатството на българската и чужда литератури. Любителското творчество в читалище „Искра-1924“ се поддържа от Школата по народни танци „Изгрев“ с художествен ръководител Елена Проданова, Детската школа по народни танци „Изгревчета“, Театралната школа „Звездичко“. В танцовите състави „Флашданс“ и „Стил денс“ се обучават деца и подрастващи в балет, модерни и мажоретни танци. Групите, школите и клубовете към читалището са носители на множество награди от престижни конкурси и фестивали.